DENVER NATUROPATHIC CLINIC
Изследователският професор Хенри Лай и помощник-професорът Нарендра Сингх са използвали химичните свойства на екстрактите от Artemisia за прицелване на клетки от рак на гърдата с изненадващо ефективни резултати. Проучване в изданието от 2001 г. на списание Life Sciences описва как екстрактът убива практически всички човешки ракови клетки от рак на гърдата, изложени на него в рамките на 16 часа.
„Не само изглежда, че е ефективна, но е много селективна“, каза Лай. „Това е силно токсично за раковите клетки, но има незначително въздействие върху нормалните клетки на гърдата.“
Към оригиналната публикация: http://www.denvernaturopathic.com/news/artemisia.html
Artemisia annua: старо лечение за малария – ново лечение за рак
………………….
Още през 60-те години на миналия век, по призив на председателя Мао, китайците отделят много време и енергия за разследване на лечебни растения. За тях беше нещо политическо; те искаха да се справят без западната медицина. От този момент до сега химически екстракт от растението, наречен artemisinin, е изследван и използван терапевтично за лечение на малария. Изглежда, че е значително по-ефективен при убиването на паразита, причиняващ малария, отколкото някое от наличните фармацевтични лекарства. Световната здравна организация понастоящем насърчава производството и употребата на тези екстракти като ново, по-ефективно и по-евтино лечение. Извлеченията от Artemisia не са само евтини и безопасни, а очевидно бъбреците на маларията,
Двама биоинженерингови изследователи във Вашингтонския университет са направили още една крачка напред в използването на Артемизия .
Изследователският професор Хенри Лай и помощник-професорът Нарендра Сингх са използвали химичните свойства на екстрактите от Artemisia за атакуване на клетки от рак на гърдата с изненадващо ефективни резултати. Проучване в изданието от 2001 г. на списание Life Sciences описва как екстрактът убива практически всички човешки ракови клетки от рак на гърдата, изложени на него в рамките на 16 часа.
„Не само изглежда, че е ефективна, но е много селективна“, каза Лай. „Това е силно токсично за раковите клетки, но има незначително въздействие върху нормалните клетки на гърдата.“
Съединението помага за контролиране на маларията, защото реагира с високите концентрации на желязо, открити в маларийния паразит. Когато артемизининът влиза в контакт с желязо, настъпва химическа реакция, при която се отделят атоми, които химиците наричат “свободни радикали“. Свободните радикали атакуват клетъчните мембрани, разрушават ги и убиват едноклетъчния паразит.
Преди около седем години Лай започна да хипотезира, че процесът може да работи и с рак.
„Раковите клетки се нуждаят от много желязо, за да възпроизвеждат своето ДНК когато се делят – обясни Лай. „В резултат на това раковите клетки имат много по-високи концентрации на желязо в сравнение с нормалните клетки. Когато започнахме да разбираме как работи артемизинин, започнах да се чудя дали можем да използваме това знание, за да насочим към раковите клетки.“
Лай разработи потенциален метод и започна да търси финансиране, като получи субсидия от Фонда за рака на гърдата в Сан Франциско. Междувременно Университетът във Вашингтон (UW) патентова идеята.
В основата на идеята, според Лай и Сингх, е да се напомпят раковите клетки с максимални концентрации на желязо, след това да се въведе артемизинин, който избирателно убива рака. За да се постигне прием на желязо по-голям от нормалните клетки, повърхностите на раковите клетки имат по-голяма концентрация на трансферинови рецептори – клетъчни пътища, които позволяват проникване на желязо в клетка. Клетките на рак на гърдата не са изключение. Те имат пет до 15 пъти повече трансферинови рецептори на повърхността си от нормалните клетки на гърдата.
В настоящото изследване изследователите подлагат комплекси от клетки на рак на гърдата и нормални клетки на гърдата до дози холотрансферин (който се свързва с трансферинови рецептори за транспортиране на желязо в клетките), дихидроартемизинин (по-водоразтворима форма на артемизинин) и комбинация от двете съединения. Клетките, изложени само на едно от съединенията, не показват забележим ефект. Нормалните клетки на гърдата, изложени на двете съединения, проявяват минимален ефект. Но реакцията на раковите клетки, когато се удари с първия холотрансферин, а след това с дихидроартемизинин, беше драматична.
След осем часа само 25% от раковите клетки оцеляват. Докато изминат 16 часа, почти всички клетки бяха мъртви.
По-ранно проучване, включващо левкемични клетки, дава още по-впечатляващи резултати. Тези клетки се елиминират в рамките на осем часа. Възможно обяснение може да бъде нивото на желязо в клетките на левкемията.
„Те имат една от най-високите концентрации на желязо в раковите клетки“, обясни Лай. „Левкемичните клетки могат да имат повече от 1000 пъти повече концентрацията на желязо от нормалните клетки.“
Следващата стъпка, според Лай, е тестването на животни. В тази област са направени ограничени тестове. В по-ранно проучване върху куче с рак на костите, толкова тежко, че не може да ходи, направи пълно възстановяване след пет дни след получаване на лечението.
От 800 или повече статии в базата данни на PubMed за Artemisia, само около тридесет се занимават с рак. От тях никой не описва клиничните изпитвания на Artemisia при хората. В този момент е много любопитна терапия с голям потенциал. Няколко лекари съобщават за анекдотична полза при лечението на пациенти с рак, но внимателното изследване на повечето от тези истории ги намира за неубедителни. Имаше и други терапии, прилагани съвместно, което може да доведе до предполагаемите ползи. Това е една от тези терапии, които показват голямо обещание, но в този момент не е ясно дали работи с рак. Изследванията продължават и повече тестове участват в анекдотичната база данни за Artemisia.
Оригиналът може да намерите в: http://www.denvernaturopathic.com/news/artemisia.html
Artemisia линкове:
http://depts.washington.edu/bioe/artemisinin.shtml
http://www.townsendletter.com/Dec2002/artemisinin1202.htm
http://www.cancerdecisions.com/090503_page.html